Ботев Пловдив

На този ден: 25 април

1960 - Ботев е на турне в Германия /б.р. бившата ГДР/. В град Ерфурт играем приятелски мач с ФК Турбине.

Футболни легенди

Никола Щерев-Старикае легенда в историята на ФК "Ботев". Той се присъединява към СК "Ботев" през 1917 година. В дългогодишната си спортна кариера Н. Щерев участва в над 100 официални срещи с отбора на "Ботев" за градско и областно първенство на Пловдив и държавното първенство на България. Шампион е на България по футбол за 1929 година. Взима участие в 10 международни приятелски срещи и над 200 контролни срещи с отбори от цялата страна. Неколкократно е призоваван в разширения състав на "А" националния отбор, в чийто редове изиграва една официална среща. През 1924 година е в разширения състав на олимпийския футболен отбор на България, който взима участие в олимпийския турнир в Париж /1924г/. Освен играч и капитан на отбора на "Ботев", той е и негов треньор и през цялата си спортна кариера е член на ръководството на СК "Ботев", Тракийската спортна федерация и Пловдивската спортна област. Един от родоначалниците на детско-юношеската школа.

Станчо Проданов-Зигото защитава цветовете на СК "Ботев" от 1922г. до 1932г. Участник в отбора, които през 1929 г. печели званието "Държавен шампион" по футбол на България. Играе в над 100 официални срещи за градското и областно първенство на Пловдив и държавното първенство на България. Участва и в над 100 контролни срещи с български отбори и в 10 международни срещи с фланелката на СК "Ботев". През периода 1929-1932 година е привлечен за три официални срещи в състава на "А" националния отбор на България.

Вангел Каунджиев-Ченгеля играе в отбора на "Ботев" непрекъснато от 1927 до 1942 година. Участва в състава на "Ботев" - държавен първенец за 1929 г. и в първенството на първата Национална футболтна дивизия през 1937/38 г. Включен е през 1932г. в разширения състав на "А" националния отбор за балканското първенство в Атина. В своята дългогодишна кариера участва в над 150 официални срещи за градско и областно първенство на Пловдив и в държавното първенство на България, в 10 приятелски международни срещи и в над 200 контролни срещи с екипа на СК "Ботев".

Александър Касъров-Сашо играе в "Ботев" 13 години - от 1927 до 1940 година. Той е рожба на детско-юношеската школа на клуба. Държавен шампион с "Ботев" за 1929г. и участник в първенството на първата Национална футболна дивизия през 1938 година. Има изиграни над 120 официални срещи за градското и областното първенство на Пловдив и в държавното първенство на България, в 10 приятелски международни срещи и над 150 приятелски срещи с екипа на "Ботев".

Георги Генов-Джогата започва спортната си кариера като футболист през 30-те години в "Шипка" Пловдив, в последствие тежка травма прекъсва състезателната му кариера, но той остава на футболното поприще като съдия и треньор. Най-плодотворен в треньорската му дейност е периодът 1953-1966 г., когато цели 14 години е несменяем старши треньор на представителния отбор на "Ботев". Под неговото ръководство израстват футболистите Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Виден Апостолов, Райко Стойнов, Георги Попов /Тумби/ и много други. Георги Генов е един от първите български треньори, който прилагат през 1961 г. в "Ботев" схемата на игра 4-2-4 със съответните й изпълнители. Като старши треньор на "Ботев" печели в "А" РФГ сребърните медали през 1962/63 г. и бронзовите през годините 1956 и 1960/61 година. През 1962 година е спечелена Купата на Севетската армия и още три пъти /1956, 1963 и 1964 г./ под неговото ръководство отборът играе на финала за същата купа. За период от 2 години /1962-1963 г./ е и треньор на олимпийския отбор на България.

Косю Енчев пристига в "Ботев" като военослужещ през 1949 година и се състезава в отбора като десен краен защитник до 1958 година. С екипа на "Ботев" взима участие в 105 срещи в "А" РФГ, в 22 срещи в "Б" РФГ и в още около 100 официални срещи за зонално и окръжно първенство. С отбора на "Ботев" е бронзов медалист за 1956 г. в шампионата на "А" РФГ и финалист за Купата на Съветската армия за същата година. Като състезател на "Ботев" взема участие в около 10 приятелски международни срещи, в около 80 контролни срещи и 20 срещи за КСА. След приключване на активната си сътезателна дейност Косю Енчев става първият щатен треньор за детските и юношеските отбори на клуба.

Иван Сотиров-Албанеца играе непрекъснато в отбора на "Ботев" от 1955 до 1965 година. През 1960/61 година с 20 гола печели званието голмайстор на "А" РФГ. С екипа на "Ботев" взима участие в 228 срещи в "А" РФГ, като отбелязва 86 гола, в над 35 официални и приятелски международни срещи /10 гола/, в над 80 контролни срещи /35 гола/ и 40 срещи за КСА /17 гола/.

Георги Чакъров играе в състава на "Ботев" като централен защитник от 1954 г. до 1965 година. Печели Купата на Съветската армия през 1962 година, сребърните медали през 1962/63 г. и бронзовите медали през 1956 и 1960/61 г. в първенството на "А" РФГ. В дългогодишната си спортна кариера участва в една среща на "Б" националния отбор, 221 срещи в "А" РФГ, 22 срещи в "Б" РФГ, около 50 официални и приятелски международни срещи и над 100 контролни срещи, 55 срещи за КСА /3 гола/. След прекратяване на състезателната си дейност работи като треньор в отбора и през 1972 година извоюва Балканската клубна купа.

Райко Стойнов играе в "Ботев" от 1959 до 1970 година. В първенството на "А" РФГ има проведени 268 срещи, в които е отбелязал 16 гола. Взима участие в около 50 официални и приятелски международни срещи /3 гола/ и в над 80 контролни срещи /10 гола/, 50 срещи за КСА. С отбора на "Ботев" е шампион на страната за 1967 година, носител на Купата на Севетската армия за 1962 година, носител на сребърнен /1963 г./ и бронзов /1961/ медали от шампионата на "А" РФГ. Има участия в 13 срещи в олимпийския отбор /всичките като капитан на отбора/, в 3 срещи в "Б" националния отбор и в 3 срещи в младежкия национален отбор /до 23 г./. След приключване на състезателната си кариера остава в клуба и през сезона 1973/74 година за кратко време е старши-треньор на "Ботев".

Михаил Карушков играе в отбора на "Ботев" от 1959 до 1973 година като вратар. С отбора на "Ботев" е шампион на страната за 1967 г., носител на Купата на Съветската армия през 1962 година, носител на сребърен /1963 г./ и бронзов /1961/ медали от шампионата на "А" РФГ и носител на Балканската клубна купа /1972 г./. Взима участие в 2 срещи на "А" националния отбор и една среща на младежкия национален отбор /до 23 г./ на страната. В шампионатите на "А" РФГ има проведени 274 срещи, от които 75 срещи без допуснат гол. Взима участие в около 55 официални и приятелски международни срещи /без гол - 18/ и в около 115 контролни срещи /без гол - 57/ и 45 срещи за КСА /без гола - 17/.

Виден Апостолов - в отбора на "Ботев" идва през 1960 година и цели 17 сезона до 1976 година играе в неговите редици. Рекордьор сред защитниците с 38 гола. В първенствата на "А" РФГ има 444 срещи, от които 429 с екипа на "Ботев" Взима участие в около 70 официални и приятелски международни срещи /10 гола/, в около 130 контролни срещи /25 гола/ и 70 срещи за КСА /8 гола/. С отбора на "Ботев" е шампион на страната за 1967 година, носител на Купата на Съветската армия за 1962 г., носител на сребърен /1963 г./ и бронзов /1961 г./ медали от първенството на "А" РФГ и носител на Балканската клубна купа за 1972 г. Той взима участие в 22 срещи в "А" националния отбор /в тях отбелязв 3 гола/, в 5 срещи в "Б" националния отбор и в 2 срещи в младежкия национален отбор /до 23 г./.

Динко Дерменджиев-Чико - в отбора на "Ботев" е привлечен през 1959 година като трети вратар /единственото му излизане като вратар е през второто полувреме на среща на "Ботев" във Варна през същия сезон/. Треньор на "Ботев" по това време е Георги Генов, които вижда в него талант на краен нападател и Динко Дерменджиев само за осем месеца се налага като титуляр в отбора на "Ботев", в които играе 19 сезона. Той е изиграл 447 срещи, като същевременно с това е отбелязал в тях 194 гола. С отбора на "Ботев" завоюва републиканската титла за 1967 година, Купата на Съветската армия за 1962 година, сребърен медал /1963г./ и бронзов медал /1961 г./ от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г. Д. Дерменджиев взема участие в около 70 официални и приятелски международни срещи /20 гола/, в около 150 контролни срещи /120 гола/ и 60 срещи /с 22 гола/ за КСА. Обявяван е за футболист №1 на Пловдив за 1966, 1967 и 1976 година. Участва в "А" националния отбор на финалите на три световни първенства по футбол - Чили /1962г./, Англия /1966 г./ и Мексико /1970 г./, като на последното отбелязва първия гол на шампионата и получава специална награда. За "А" националния отбор взима участие в 58 официални срещи, в които отбелязва 19 гола. Д. Дерменджиев прекратява активната си състезателна дейност през 1978 г. и се отдава на треньорската професия /като старши треньор печели Купата на Съветската армия през 1981г., бронзовите медали от първенствата на "А" РФГ за 1981 и 1983г. и е финалист за Купата на България през 1984 и 1991 година/.

Иван Глухчев играе в "Ботев" от 1965 до 1974 година като полузащитник и централен защитник. В шампионатите на "А" РФГ има изиграни 215 срещи с 2 отбелязани гола. Участва в около 50 официални и приятелски международни срещи с 5 гола, около 80 контролни с 10 гола и 30 срещи с 3 гола за КСА. Привлечен е да играе в по една среща в "А" и "Б" националните отбори и 2 срещи в младежкия национален отбор /до 23 г./. С отбора на "Ботев" печели републиканската титла за 1967 г. и Балканската титла за 1972 г. След приключване на състезателната си дейност се отдава на треньорската професия /като старши треньор под неговото ръководство отборът печели от шампионатите на "А" РФГ сребърен медал през 1986 г. и бронзовите медали през 1985, 1987 и 1988 г.

Георги Попов-Тубмито играе в отбора на "Ботев" цели 14 сезона - от 1961 до 1975 година. С отбора на "Ботев" взима участие в 308 срещи в шампионатите на "А" РФГ, в които отбелязва 83 гола, в около 60 официални и приятелски международни срещи с 10 гола, в над 105 контролни срещи с 35 гола и 50 срещи с 15 гола за КСА. С отбора на "Ботев" Г. Попов завоюва шампионската титла за 1967 г., Купата на Съветската армия за 1962 г., сребърен медал от шампионата за "А" РФГ за 1963 г. и Балканската клубна купа за 1972 г. Взима участие и в национални гарнитури - 5 срещи с 1 отбалязан гол в "А" юношеския национален отбор /до 18 г./, 4 срещи с един отбелязан гол в младежкия национален отбор /до 23 г./, 2 срещи с един отбелязан гол "Б" националния отбор и 22 срещи в "А" националния отбор. В състава на "А" националния отбор участва на финалите на IХ световно първенство в Мексико през 1970 г.

Атанас Пашев играе непрекъснато в отборъа на "Ботев" от 1982 г. до 1989 г. и 1991 г. Треньорският нюх на Д. Дерменджиев му подсказва, че от талантливия футболист може да стане силно ляво крило. И Атанас Пашев не разочарова треньора и напълно разкрива своя талант на бърз, техничен и резултатен краен нападател. Отличава се с бързото водене на топката, рязка смяна на посоката пред противниковия защитник, остър демараж, фина техника, пробивност и не на последно място - с резултатност. Само за седем състезателни сезона Ат. Пашев достига гросмайсторската норма за 100 отбелязани гола в шампионатите на „А" РФГ. В „А" РФГ с екипа на „Ботев" участва в 194 срещи. Изявява се и като добър изпълнител на 11-метрови наказателни удари. С „жълто-черния" екип на „Ботев" спечелва сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1983, 1985, 1987 и 1988 г. в шампионатите на „А" РФГ. Финалист е за Купата на България за 1984 и 1991 г. В първенството в 194 срещи отбелязва 100 гола и става голмайстор № 1 на „А" РФГ през 1986 г. Като състезател на „Ботев" е привлечен за участие в различни национални гарнитури. Взима участие в 19 срещи на „А" националния отбор (отбелязва 3 гола), в 5 срещи на олимпийския отбор (отбелязва 1 гол) и в 18 срещи на Младежкия национален отбор (до 21 г.), в които отбелязва 6 гола. През 1985 г. е удостоен със званието „майстор на спорта". В състава на „А" националния отбор участва на финалите на XIII световно първенство през 1986 г. в Мексико. С екипа на „Ботев" взима участие в около 45 официални и приятелски международни срещи и в около 145 контролни срещи с 40 гола и 36 срещи за КСА и КБ с 45 гола.

Георги Славков е възпитаник на юношеската школа на клуба, в която идва от школата на „Тракия" (Стамболийски). Изявява се още в юношеска възраст. С отбора на „Ботев" (юноши-старша възраст) е шампион на страната за 1976 г. Играе в „А" юношеския национален отбор, с който се класира на второ място в юношеския турнир на УЕФА през 1977 година. В представителния отбор на „Ботев" играе още в юношеска възраст от 1976 г. Георги Славков е един от най-талантливите нападатели в историята на българския футбол и клуба. В играта се изявява като съвременен модерен нападател, със свой собствен стил на игра. Бърз както с топка, така и без нея, с отлична реакция, скоростна техника и гол майсторски нюх, той бързо се налага като титуляр както в „Ботев" („Тракия"), така и в „А" националния отбор. Има всестранен поглед в играта, отлична стрелба с двата крака, точей извеждащ пас и отлични изпълнения на преки свободни удари пред противниковата врата. С екипа на „Ботев" („Тракия") за периода 1976-1982 г. Георги Славков изиграва 112 срещи, в които отбелязва 61 гола. С отбора на „Ботев" спечелва Купата на Съветската армия за 1981 г. и бронзов медал за 1981 г. от шампионата на „А" РФГ. В шампионата на „А" РФГ за сезона 1980/81 г. Георги Славков отбелязва 31 гола, с които става голмайстор на България и получава изключително високото отличие на списание „Франс Футбол" - „Златната обувка", която се дава на голмайстор № 1 на Европа за 1981 г. Георги Славков участва като състезател на „Тракия" в 35 срещи в „А" юношески национален отбор с 6 отбелязани гола в 7 срещи на младежкия национален отбор и 30 срещи в „А" националния отбор с 8 отбелязани гола. С екипа на „Ботев" взема участие в 25 официални и приятелски международни срещи - 10 гола, в 40 приятелски срещи - 36 гола и в 40 срещи с 36 гола в КСА и КБ. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта". Георги Славков е обявяван три пъти за футболист № 1 на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 година.

Славчо Хорозов е възпитаник на детско-юношеската школа на клуба. Изявява се още в юношеска възраст. Треньори - Костадин Мутафов, Косю Енчев и Атанас Хари Георгиев. С отбора на „Ботев" (юноши старша възраст) е шампион на страната за 1974 г. - първата титла за клуба в тази възрастова група. В представителния отбор на „Ботев" играе от 1975 г. до 1991 г. с едно прекъсване от година (1988-1989 г,), когато играе в „Омония" (Арадипу) от Кипър. През всичките тези години Славчо Хорозов е истински стожер в защитата на отбора. Силен физически, хладнокръвен, той често надделява в двубоите най-често с централните нападатели на представителните отбори. В играта е изключително коректен и през цялата си футболна кариера никога не е отстраняван от терена за неспортсменска проява. Пословично скромен и отзивчив, той винаги е бил пример за по-младите състезатели в отбора като футболист-спортсмен. С отбора на „Ботев" изиграва 342 срещи в „А" РФГ, в които е отбелязал 9 гола, спечелва Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. С екипа на „Ботев" участва в около 90 официални и приятелски международни срещи - 3 гола, около 160 контролни срещи - с 11 гола и в 80 срещи (5 гола) за КСА и КБ. В различните национални гарнитури има изиграни 3 срещи в „А" национален отбор, 1 среща в олимпийския отбор, 17 срещи в младежкия национален отбор (до 23 г.), с 1 отбелязан гол и 3 срещи в „А" юношеския национален отбор (до 18 г.) През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".

Костадин Костадинов е възпитаник е на детско-юношеската школа на „Ботев". Големият талант на К. Костадинов ярко се проявява още в детско-юношеската му възраст - треньор Атанас Хари Георгиев. С отборите на „Ботев" като деца през 1973 г. и юноши старша възраст през 1976 г. той става шампион на страната. В представителния отбор на „Ботев" започва да играе още когато е само на 16 години - през 1975 г. Оттогава до 1992 г., с две прекъсвания - 1987/88 г. в „Спортинг" (Брага) и 1989/90 г. в „Докса" (Драма), той неизменно носи като титуляр фланелката с № 7. Школата на „Ботев" винаги се е славила с добрите си крайни нападатели и К. Костадинов е ярко потвърждение на тази традиция. Той е един достоен наследник и продължител на силните изяви на неговия предшественик - Георги Попов. В играта К. Костадинов се изявявакато бързо и напористо крило, което е способно да постави под напрежение всяка защита, да преодолее всеки вратар. В играта проявява спортна стръв, отлична техника и тактическа зрелост за съчетаване на индивидуалното с колективното в играта на модерното крило. Майстор е на точните центрирания, след които са последвали стотици реализирани голове. С голямо хладнокръвие и майсторство изпълнява и 11-метровите наказателни удари. Със състава на „Ботев" К. Костадинов взема участие в 349 срещи в „А" РФГ, в които отбелязва 106 гола. С „жълто-черния" екип е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1981, 1983, 1985 и 1987 г. от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. В състава на „А" юношеския национален отбор има 30 срещи, 8 отбелязани гола и второ място на юношеския турнир на УЕФА през 1977 г. В състава на младежкия национален отбор (до 23 г.) участва в 8 срещи. В състава на „А" националния отбор има участие в 46 срещи със 7 отбелязани гола и участие на финалите на XIII световно първенство по футбол в Мексико през 1986 година. Костадин Костадинов е обявяван 2 пъти (1979 и 1982 г.) за футболист № 1 на Пловдив. С екипа на „Ботев" взема участие в около 65 официални и приятелски международни срещи (25 гола) и в около 105 приятелски срещи (33 гола) и в 74 срещи (33 гола) за КСА и КБ. През 1985 г. е удостоен със званието „заслужил майстор на спорта".

Антим Пехливанов започва да играе в Ботев от 1982 г. и е неизменен титуляр - централен нападател с № 9 на фланелката до 1990 г. С отбора на „Ботев" участва в 164 срещи, като отбелязва 89 гола. Любопитното е, че 38 от тях отбелязва с глава. С отбора на „Ботев" печели сребърен медал (1986 г.) и бронзови медали (1983, 1985, 1987 и 1988 г.) в шампионатите на „А" РФГ и е финалист за Купата на България за 1984 г. В шампионата за 1982/83 г. вкарва 20 гола и става голмайстор № 1 на шампионата на „А" РФГ. В „А" националния отбор на страната има участие в 9 срещи. С екипа на „Ботев" взима участие в около 30 официални и приятелски международни срещи (15 гола), около 45 приятелски срещи (45 гола) и 30 срещи (с 20 гола) за КСА и КБ.

Петър Зехтински е възпитаник е на детско-юношеската школа на клуба - треньор Косю Енчев. През 1969 г. с отбора на „Тримонциум" е победител в турнира „Футболна смяна", а през 1974 г. е в отбора на „Тракия" - юноши (старша възраст), завоювали първата републиканска титла за клуба в тази възрастова група. В представителния отбор на „Ботев" играе от 1975 г. до 1991 г. През сезона 1986/87 г. играе в „Омония" Кипър (30 срещи). С преминаването си в този отбор той става първият състезател на ФК „Ботев", сключил професионален договор с чуждестранен отбор. Истински прелом в играта му настъпва, когато старши треньор на отбора става Динко Дерменджиев. В лицето и играта на П. Зехтински той вижда и налага онази фигура, която ще реализира собствените му виждания за модерната игра на отбора на „Ботев". Много от прословутите контраатаки на „жълто-черните" се зараждат след негови подавания в дълбочина. Майстор е и на изпълнението на преки свободни удари. С отбора на „Ботев" участва в 351 срещи в „А" РФГ, отбелязвайки в тях 39 гола, печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърните медали през 1986 г. и бронзовите медали за 1981, 1983, 1985 и 1988 г., в шампионатите на „А" РФГ и е финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. Шампион е на Кипър с „Омония" за 1987 г. С екипа на „Ботев" участва в около 70 официални и приятелски международни срещи с 10 гола, в около 125 контролни срещи с 20 гола и в 70 срещи с 10 гола за КСА и КБ. В различните национални гарнитури има 7 срещи в „А" националния отбор, с 1 отбелязан гол, 5 срещи в олимпийския отбор, 7 срещи в младежкия национален отбор (до 23 г.), с 2 отбелязани гола и З срещи в „А" юношески национален отбор (до 18 г.). Обявяван е 3 пъти (1983, 1984 и 1989 г.) за футболист № 1 на Пловдив. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".

Димитър Вичев играе в Ботев непрекъснато цели 15 сезона, от 1974 до 1989 г. на вратата на отбора. В кариерата си Димитър Вичев изиграва 311 срещи в шампионатите на „А" РФГ, като в 108 срещи не допуска гол. Той е вторият вратар след Георги Велинов, който достига гросмайсторската норма - 100 срещи без допуснат гол. Определен е за най-добър вратар за сезона 1984-1985 година. С отбора на „Ботев" е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., носител на сребърен (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 година. С екипа на „Ботев" участва в около 65 официални и приятелски международни срещи (от тях 28 срещи без гол), около 135 контролни срещи (от тях 55 срещи без гол), и 70 срещи (от тях 30 без гол) за КСА и КБ. В „А" националния отбор на страната Д. Вичев има участие в 7 срещи, а в олимпийския отбор 4 срещи. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".

Трифон Пачев играе в Ботев от 1976 до 1992. С отбора на „Ботев" Трифон Пачев взема участие в 320 срещи, в които отбелязва 9 гола. С „жълто-черния" екип спечелва Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен (1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ. Финалист е за Купата на България за 1984 и 1991 г. С екипа на „Ботев" участва в около 70 официални и приятелски международни срещи (5 гола) и в около 135 контролни срещи с 15 гола и 95 срещи КБ и КСА (16 гола). Трифон Пачев има участие във всички национални гарнитури - 3 срещи в „А" националния отбор, 2 срещи в „Б" националния отбор, 5 срещи в олимпийския отбор, 20 срещи в младежкия национален отбор (до 21 г.), с 1 отбелязан гол и 22 срещи в „А" юношески национален отбор. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".

Димитър Младенов е възпитаник на футболната школа на ФК „Ботев" - треньори Иван Митев, Александър Бахчеванджиев и Косю Енчев. Започва да играе в представителния отбор още в юношеска възраст. В отбора на „Ботев" играе от 1979 г. с едно прекъсване от два сезона (1989-1991 г.), когато се състезава в отбора на ЦСКА (София). В шампионатите на „А" РФГ участва в 306 срещи и отбелязва З гола, като само с екипа на „Ботев" участва в 260 срещи и отбелязва 3 гола. С отбора на „Ботев" е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ. С екипа на ЦСКА (Сф) е по веднъж шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия. Като състезател на „Ботев" е привлечен за участие във всички национални гарнитури на страната. Взима участие в 11 срещи на Младежкия национален отбор (до 21 г.), в 6 срещи на Олимпийския отбор, в 3 срещи в „Б" национален отбор и в 13 срещи на „А" национален отбор. С екипа на „Ботев" взема участие в около 65 официални и приятелски международни срещи (3 гола) и в около 65 контролни срещи с (2 гола) и около 70 срещи за КСА и НК с 2 гола. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".

Марин Бакалов е възпитаник на школата на ФК „Ботев". Започва да играе в представителния отбор още в юношеска възраст - треньор Александър Бахчеванджиев. В отбора на ФК „Ботев" играе от 1980 г. с едно прекъсване за два сезона (1989- 1991 г.), когато играе в отбора на ЦСКА (Сф). В шампионатите на „А" РФГ има записани участия в 316 срещи, в които отбелязва 55 гола. С екипа на „Ботев" срещите му са 269, а реализираните голове са 47. С отбора на „Ботев" е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ. С отбора на ЦСКА е по веднъж шампион на страната и носител на КСА. Като състезател на „Ботев" е привлечен за участие в различни национални гарнитури. Взема участие в 2 срещи на „А" юношеския национален отбор (до 18 г.), в 19 срещи на Младежкия национален отбор (до 21 г.), в които отбелязва 1 гол, в 10 срещи на Олимпийския отбор, в които отбелязва 1 гол и в 3 срещи на „А" националния отбор. С екипа на „Ботев" взема участие в около 65 официални, приятелски и международни срещи (15 гола), в около 75 контролни срещи (23 гола) и 70 срещи за КСА и КБ (7 гола). Обявен е за футболист № 1 на Пловдив за 1991 година. През 1985 г. е удостоен със званието „майстор на спорта". През сезона 1991/92 г. печели купата за индивидуално спортсменство.

Запрян Раков играе в Ботев от 1983 до 2000 г. Участва в 359 мача и бележи 6 гола. Носител на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Благой Блангев играе за Ботев от 1978 до 1988. За жълто-черните изиграва 204 мача и бележи 5 гола. Носител на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Иван Кочев носи екипа на Ботев от 1984 до 1994 г. Играе в 225 мача и бележи 8 гола. Носител на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Васил Симов играе в Ботев от 1982 до 1987 г. За петте си сезона с екипа на Ботев изиграва 141 мача и вкарва 22 гола. Носител на сребърен (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985 г.) от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 година.

Митко Аргиров играе за Ботев от 1976 до 1991 г. За жълто-черните изиграва 156 мача и бележи 40 гола. Печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.), финалист за Купата на България за 1984 г.

Борис Хвойнев е играч на Ботев от 1985 до 2000 г. Играе в 252 мача и бележи 73 гола. Носител на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Пропуснати са много футболисти и деятели, които са заслужили своето място в жълто-черната история. Техните имена няма да бъдат забравени във времето...